Змията

Той разбра, че зад гърба му нещо става, обърна се леко… за да види, че човекът, когото беше убил преди повече от трийсет години, се разпада на части, а костеливият му пръст докосва спусъка, готов да реагира и на най-слабия натиск. Пушката изтрещя, адският й пламък прониза Змията право в гърдите и го отхвърли на четири крачки. Докато ехото все още кънтеше из планинските чукари, покритият с отдавна изсъхнала кожа череп се изтърколи от таксито и се спря до лицето на Змията, като му се хилеше идиотски.
— Сега всичко свърши, така ли? — тихо попита Велда. Дрехите й бяха струпани на купчина и с умиращите лъчи на слънцето тя изглеждаше като горска нимфа, с чудесните си гарвановочерни коси, падащи като водопад върху проблясващото във вълшебния полумрак тяло.
Майк Хамър срещу Змията